Фенове и играчи приветстваха завръщането на Сидни Кросби

ноември 23, 2011

Въпреки че изигра едва 16 минути в първия си мач от 11 месеца насам, завръщането на Сидни Кросби на леда вече трети ден е водеща новина на северноамериканските спортни медии.

Дългоочакваният повторен дебют на доскоро контузената звезда на световния хокей провокира небивал журналистически интерес. В понеделник вечер над 250 журналисти присъстваха в „Консол Център” в Питсбърг, за да се убедят с очите си дали Сидни Кросби все още притежава магията, която на 24 години го превърна в суперзвезда. След 16 минути игра, 2 гола и 2 асистенции отговорът е ясен – Кросби игра така, все едно не е пропуснал нито един мач и нито една тренировка.

И докато еуфорията у журналистите и феновете на играта е очаквана, спонтанните коментари на други играчи от Лигата показаха категорично едно нещо – Кросби е най-добрият хокеист в света не само според медии и фенове, но и според неговите колеги.

„Той е велик, отсъства 11 месеца, качва се на кънките и прави четири точки. Това е ненормално за всеки играч, само за Сид е рутина”, категоричен е ветеранът на „Отава Сенатърс” Сергей Гончар.

„Само четири точки за Сид тази вечер. Мисля, че не трябва да му се позволява да играе повече от половин сезон, за да е честно спрямо неговите съперници за най-добър реализатор”, категорично е шведското крило на „Чикаго Блекхоукс” Виктор Сталберг.

Капитанът на „Отава Сенатърс” Даниел Алфредсон също не спести похвалите си за своя колега – „Невероятно е. Освен че отсътсва близо една година, Сид знаеше, че очите на целия хокеен свят бяха вперени в него. И въпреки този натиск той излезе на леда, вкара победния гол и изглеждаше както в най-добрите си дни”.

Не по-малко развълнувани от триумфалното завръщане на Кросби бяха и професионалните спортисти от другите лиги зад Океана.

„Не мога да кажа с думи колко съм щастлив за Сидни Кросби. Докато гледах репортажа и неговата игра почти заплаках” призна бившата звезда на американската сокър лига Тайлър Туелман, който трябваше да се откаже от футбола заради същата контузия, която извади и Кросби от игра.

Защитникът на „Питсбърг Стийлърс” от НФЛ Айк Тайлър пък призна в своя „Туитър”: „Не разбирам много от хокей, но съм сигурен, че Кросби може да се пързаля и по вода”.

Въпреки че хокейните фенове все още гледат назад към този първи дългоочакван мач на Сидни Кросби, някои от тях са вперили поглед в бъдещето. „Знам, че е едва 22 ноември, знам, че остават още 61 мача до края на редовния сезон. Много неща могат да се случат, включително и контузии, недай си Боже. Но след като гледах как Кросби и компания разпердушиниха „НЙ Айлендърс” в съзнанието ми се появи една картина – Сидни Кросби вдига над главата си Купа „Стенли” под бурните овации на феновете в „Консол Енърджи Сентър”. И да ви каба честно тази картина е повече от ясна”, мечтае журналистът от „Питсбърг Поуст” Рон Кук.

А самият Кросби?

„За мен най-важното беше да играя отново. Второ най-важно беше да се събудя на сутринта след мача без главоболие. Такова няма, има само една умора, но мога да ви кажа, че това е най-приятното усещане, което съм изпитвал през последните 11 месеца”, обясни развълнуваният Кросби часове след повторния си дебют. Относно въпроса дали ще успее да спечели трофея за най-много точки през редовния сезон, въпреки че ще изиграе минимум 21 мача по-малко от основните си съпоерници и вече има дефицит от около 25 точки от тях, Кросби заяви, че това не е негова цел, но допълни с усмивка, че това би било чудесно постижение.

В първите дни на януари 2011 г. Сидни Кросби получи два последователни тежки удара в главата и след това разви пост-травматични симптоми, които му пречеха да се завърне в игра. Възможността най-големямата звезда в НХЛ да прекрати кариерата си още ненавършил 24 години, стряскаше феновете в продължение на няколко месеца. Ситуацията стана още по-драматична през април и май, когато родителите на Кросби го призоваха да окачи кънките и да не рискува здравето си. За щастие на всички засега центърът на „Писбърг” изглежда се е справил със здравословните си проблеми и е гладен за игра. Нещо, което развълнува феновето, журналистите, че дори и съперниците на Сид на леда.

Публикувано в спорт | Няма коментари »

Изгряваща звезда от НХЛ скара българи и македонци

септември 28, 2011

Изгряващата звезда на „Ванкувър Канъкс” и Националната хокейна лига – Кристъфър Танев, стана неволна причина за жесток интернет скандал между българи и македонци. Новината, че 21-годишният защитник, който миналия сезон записа 30 мача за финалистите за купа „Стенли”, ще бъде титуляр през новия сезон, провокира бурна онлайн реакция от страна на привържениците на хокея на Балканския полуостров. Фенските форуми на „Ванкувър” бяха заляни от поздравления към

първия българин, който ще играе в НХЛ

Ответната реакция обаче не закъсня и Танев бе причислен в колонията на „поредния македонски хокеист в НХЛ”, която включва звезди в лигата от ранга на Стивън Стамкос, Ед Джовановски, Дан Янчевски, Стийв Стайос, Майкъл Зигоманис и Хосе Тиодор. Въпреки че във всички онлайн справочници – от енциклопедията Wikipedia до сайта на православните християни в Канада, Крис Танев е представен като потомък на българи, македонските фенове на хокея лично гарантираха, че защитникът е потомък на Александър Македонски и „останалите славни македонци”. „Аз съм учил в едно училище с него – „Ийст Йорк” в Торонто, и ви казвам, че е македонец”, кълне се онлайн потребител във фенския форум на „Ванкувър”, докато друг го допълва – „Българин? –

Какъв майтап, та той е 100% македонец

Засега самият Танев още не е взел становище по това от какъв произход е точно, като за него като че ли е по-важно да използва своя шанс да се утвърди като титуляр на синята линия на „Канъкс”.

И докато драмите около произхода на Кристофър Танев завладяват интернет форумите в Канада, американските фенове на хокея се подготвят за подобаващото изпращане на най-великият американски хокеист в историята – Майк Модано. След 20 сезона в „Далас” и една година с „Детройт”, центърът реши да сложи край на своята кариера. „Той безспорно е най-великият америкамец, стъпвал на ледената пързалка. Има много други велики хокесити от САЩ, но никой не може да се сравнява с него”, чистосърдечно признава Брет Хъл – дългогодишен съотборник на Модано в „Далас” и в националния отбор на САЩ. Статистиката потвърждава думите на Хъл – за 21 сезона в НХЛ

Модано държи няколко рекорда за хокеист

роден в САЩ – най-много голове (561) и най-много точки (1374), като е на второ място за най-много изиграни мачове в Лигата (1499). Освен това през 1999 г. той носи Купа Стенли на „Далас” – първият случай, в който тим от Тексас триумфира с най-престижния трофей в историята на клубния хокей. Към личните му постижения се добавя и фактът, че с капитанската фланелка той извежда олимпийския тим на САЩ до сребърните медали през 2002 г. в Солт Лейк Сити.

Колкото и да е важно събитие откаването на Майк Модано от хокея, със сигурност целият сезон в НХЛ, а може би и в световния хокей, ще мине под знака на трагедията с тима на „Локомотив” (Ярославл). Паметта на загиналите в авиокатастрофата, която отне живота на всички играчи и спортно-технически щаб на руския клуб, ще бъде почитана ежедневно от играчите в НХЛ. Вратарят на „Сейнт Луис Блус” и словашкия национален отбор Ярослав Халак ще играе цял сезон с каска, на чиято

задна страна ще стои снимка на Павол Демитра

Вратарят на „Минесота Уайлд” – Джош Хардинг, ще отдаде почит чрез маската си, освен на Павол Демитра, и на други двама хокеисти от НХЛ загинали през лятото – самоубилите се Дерек Буугард и Рик Рипен.

Трети вратар – титулярът на „Детройт Ред Уингс” Джими Хауърд, също ще почете паметта на трима от загиналите в авиокатастрофата. На гърба на своята маска Хауърд ще сложи портретите на треньора Брад Макримън, защитника Руслан Салей и вратаря Щефан Лив, които по различно време бяха част от тима на „Детройт”.

Всички хокеисти от „Каролина Хърикейнс” пък ще носят стикер с номер 63 на

своите екипи в памет на Йозеф Васичек

Преди да се присъедини към тима на „Локомотив” (Ярославл) Васичек триумфира с купа „Стенли” именно с тима на „Каролина” през 2006 г.

Както стана вече дума, „черното хокейно лято” бе белязано не само от трагедията с руския тим „Локомотив”, но и със смъртта на трима играчи от НХЛ. Дерек Буугард (НЙ Рейнджърс), Уейд Белак („Нешвил”) и Рик Рипен („Уинипег”) посегнаха на живота си, след невъзможност да се справят с депресията, с която се бориха през последните години от живота си. И тримата ще бъдат почетени през сезона със стикери с техните номера от своите тимове.

Новият сезон в НХЛ започва на 6-и октомври, а по традиция през първия уикенд на новия сезон ще има мачове и в Европа. Тази година на 7 и 8 октомври в Швеция сезонът ще открият НЙ Рейнджърс, Анахайм, Бъфало и ЛА Кингс. Засега още няма яснота дали мачовете от НХЛ ще бъдат излъчвани от някоя българска телевизия.

Публикувано в спорт | Няма коментари »

30-те клуба от НХЛ похарчиха над 600 млн. долара само за един уикенд

юли 5, 2011

Напук на световната финансова криза 30-те клуба от Националната хокейна лига (НХЛ) на Северна Америка похарчиха 611,8 млн. долара за едва 72 часа след отварянето на пазара на свободни агенти.

Похарчените пари за заплати на хокеисти, които в момента са без договори, може да надмине и крупната сума от 800 млн. долара, тъй като на пазара все още има сравнително атрактивни играчи, които се ослушват за възможно най-добрата сделка.

Безспорно с най-голям интерес се очакваше къде ще отиде 31-годишният център на „Далас Старс” Брад Ричардс, шампион с тима на „Тампа Бей” от 2004 г. и MVP на плейофите за същата година. Фаворити за подписа на центъра бяха „Ню Йорк Рейнджърс” и „Лос Анджелис Кингс”, като победител в спора за подписа на Ричардс излезе тимът от „Медисън Скуеър Гардън”. Договорът на центъра с нюйоркчани е за цели 9 години и е на обща стойност 60 млн. долара, които той ще получава като заплата по време на престоя си в тима.

„60 милиона долара за 31-годишен играч на пръв поглед изглежда доста рискова инвестиция, но е съвсем логична на фона на лудницата и пръскането на пари, на което станахме свидетели през уикенда”, е мнението на един от водещите анализатор на НХЛ за сайта „Яху Спортс” – Никълъс Коцоника.

„НЙ Рейнджърс” по приунцип са известни като „Кралете на провала” що се отнася до договаряне със свободни агенти. През последните 6-7 години те дадоха луди пари и дългосрочни договори на Скот Гомес, Крис Друри и Уейд Реден и само след няколко месеца се чудеха как да ги разкарат от тима, за да освободят пари за заплати на други играчи. От няколко години насам Лигата използва правилото за равен таван на заплатите за всички 30 клуба в НХЛ, като по този начин спортът се предпазва от опасността богатите клубове да изкупят най-добрите играчи. Таванът за общата сума от годишните възнаграждения на всички хокеисти в даден клуб за сезон 2011-2012 г. не може да надвишава 64,3 млн. долара. Въпреки тези рестрикции и нуждата от по-внимателна преценка при предлагането на договори на свободни агенти, тази година някои генерални мениджъри явно се поддадоха по-лесно на изкушението. Съвършен пример за подобно нещо е милионерът Тери Пегула, новият собственик на „Бъфало Сейбърс”. За 24 часа той успя да похарчи 70 млн. долара като даде 40 млн. долара и 10-годишен контракт на германския защитник Кристиан Ерхоф (завършил с рейтинг от -13 плейофите със своя „Ванкувър”) и 27 млн. долара и 6 години договор на финландското крило Виле Лейно (27-годишен играч с едва един цял сезон зад гърба си в НХЛ).

„Ако погледнем 60-милионната сделка на „Рейнджърс” за Ричардс и я съпоставим с това, което се случва наоколо през последните 48 часа, то лудите със сигурност не са в Манхатън, а на други места, продължава своя анализ Никълъс Коцоника. – Да, Брад Ричардс не е Александър Овечкин или Сидни Кросби, но е точно това, от което се нуждаят „Рейнджърс” – опитен център, който да „запали искрата” на Мариан Габорик – най-добрият и талантлив нападател на тима, който миналата година едва за трети път в своята кариера отбеляза по-малко от 30 гола за един сезон.

Освен съдбата на Брад Ричардс, хокейните фенове по цял свят очакваха с трепет и решението на Яромир Ягър към кой клуб от НХЛ да се присъедини за един последен сезон. След като прекара две години в руската Континентална хокейна лига и блесна на Световното първенство преди месец, чешкият ветеран заяви, че е готов за един последен силен сезон в Лигата на най-добрите. И въпреки че получи предложение от „Питсбърг Пенгуинс”, отборът в който той се превърна в легенда, както и от вечния претендент за титлата „Детройт Ред Уингс”, най-изненадващо Ягър предпочете парите и отиде във „Филаделфия”. Доскорошният герой на град Питсбърг сега със сигурност ще бъде недолюбван от феновете на „Пингвините”, които трудно ще преглътнат факта, че заради 1,3 млн. долара повече Ягър се съгласи да облече екипа на един от най-големите съперници на техния тим.

Междувременно един от най-добрите реализатори в НХЛ – крилото Пол Кария, сложи край на своята кариера заради усложнения, получени след мозъчно сътресение. 36-годишният Кария записа 989 точки в 989 мача, като най-славният период в кариерата му бе през 90-те години, когато оформи убийствен дует в нападението на „Анахайм Майти Дъкс” с финландеца Тиму Селане.

По-рано през сезона, заради проблеми с краката, официален край на своята хокейна кариера обяви и шведът Петер Форсберг – един от най-добрите плеймейкъри в историята на играта.

Топ 10 най-харчещи отбори за 2011 г.

1. Флорида Пантърс 79,6 млн. долара

2. Бъфало Сейбърс 70,6 млн. долара

3. НЙ Рейнджърс 65,9 млн. долара

4. Кълъмбъс Блуджакетс 33,6 млн. долара

5. Финикс Кайотис 28,7 млн. долара

6. Вашингтон Кепитълс 24,325 млн. долара

7. Тампа Бей 23,2 млн. долара

8. Далас Старс 20,350 млн. долара

9. Монреал Кънейдиънс 20,3 млн. долара

10. Калгари Флеймс 19,2 млн. долара

Публикувано в спорт | 1 Коментар »

Най-тъпите филмови клишета

юни 15, 2011

Знаем, че ти е писнало от тях – те са по-плоски и от българските песни на “Евровизия”. Но въпреки това съществуват

В идеалния свят всеки режисьор щеше да създава шедьоври като Скорсезе, Кубрик и Копола, да бъде различен като братята Коен, Куентин Тарантино и Гай Ричи или пък да разказва приказки като Тим Бъртън и Тери Гилиам. Но филмовият свят е толкова далеч от идеалността, колкото Спас Делев от Лео Меси и Хичо от „Арсенал”. Затова в този несправедлив филмов свят Мерил Стрийп има 16 номинации за “Оскар”, а Джесика Алба, Меган Фокс и Мила Йовович сумарно нямат нито една (за сметка на това имат 9 номинации за „Златна малинка”).
Освен извор на тотална несправедливост Холивуд не спира да бълва и клишета, и то с уникална линейна скорост, както би възкликнал един спортен коментатор. Ето и най-дразнещите от тях.

Филмите на ужасите

Кола, която отказва да запали в сюблимния момент; спъване при бягане, което неминуемо води до свличане на земята тип „Емо Костадинов”; женски писъци на актриси, верни на стила „мое и да не моем да играем, ама поне моем да пищим”; внезапно изгасване на тока; много кръв. Тоя филм вече сме го гледали, независимо дали става дума за зомбита, вампири, върколаци, зли духове, серийни убийци с резачки или обикновени социопати. Едно кратко триминутно клипче с отбрани влизания на Марко Матераци в краката на разни изнежени футболни звездички е далеч по-добър вариант за бързо набавяне на адреналин, отколкото разни пошли продължения на „Убийствен пъзел”, „Хелоуин”, „Кошмарът на Елм Стрийт” и др. Тези филми са толкова слаби и пълни с клишета, че на техен фон и „Бойно поле: Земя” и „Полицейска академия” изглеждат поносими… или почти поносими.

Пародиите

Ок, четирите части на „Страшен филм” имаха своите силни моменти – прекрасната Ана Фарис и секси епизодите с Кармен Електра, Памела Андерсън, Шанън Елизабет и Денийз Ричардс успяха да компенсират на места глупавите шеги. Но дори сексапилът на Кармен Електра не може да помогне на откровени глупости като „Епичен филм” и „Запознай се със спартанците”. Тези пародии вървят бавно и разпиляно като мисълта на Димитър Пенев, но в никакъв случай не са толкова забавни и остроумни. Филмовите пародии от последните години се опитват да използват успешния модел на „Страшен филм” – хубави мацки и завъртане в сценария на няколко „остроумно” преработени сценки от касов хит. Но явно само с клишета и добро намерение нещата не стават. „Епичен филм”, „Запознай се със спартанците” и някои други подобни недоразумения са по-очевидни бози и фейкове дори и от факс от Казан.

Супергероите и тяхното минало

Майката на Блейд е нападната от вампир, докато е била бременна с него; родителите на Брус Уейн са застреляни на улицата, докато той е невръстно хлапе. Братът на детектив Еди Валиант (от „Кой натопи заека Роджър”) е бил убит от анимационен герой. Определено, за да успееш да се пласираш за положителен и готин герой, който в края на филма спасява света, трябва да си имал много прецакано детство. А ако в допълнение на трудната ти съдба на младини си имал и някакъв вид контакт с животно от сорта на котка или паяк това може да бъде само в твой плюс. Няма да е зле най-накрая от Холивуд да се разберат и да спрат с това клише за тъмното минало на героя. Ще бъде чудесно да направят един филм за най-силния супергерой, чиято съдба би била горе-долу следната: майка му е била нападната от вампир, докато е била бременна с него (Блейд), остатъкът от семейството му е било застреляно от анимационни герои (микс между Батман и Заека Роджър), докато невръстният все още бъдещ супергерой е хапан регулярно от паяци, змии, гущери и Майк Тайсън (Спайдърмен, Жената котка и Ивендър Холифийлд), като междувременно е загубил и своето зрение (Дявола на доброто). Минути преди да спаси света, той ще е просто пропаднал пиянка, изоставен от жена си и семейството си (Умирай трудно, Краят на дните).

Злодеите и смехът

За да бъдеш злодей обаче, явно не е нужно да имаш чак такава тежка житейска съдба. Напротив – ако сте забелязали, злодеите винаги изглеждат по-добре и по-щастливи от супергероите. При тях няма ухапвания от животински видове с размерите и жестокостта на вампири или Железния Майк, родителите им рядко загиват, пречукани от анимационни герои. А освен всичко друго, за разлика от депресираните ни герои, те наистина са щастливи. Е, поне до последните 10-ина минути на филма. Клишираният смях на злодея – от Жокера, заклетия враг на Батман, през Императора и Джаба от “Междузвездни войни”, та чак до Гари Олдмановия Дракула и Агент Смит от “Матрицата” – всички тези злодеи имат своя запазен зловещ смях. Като че ли няма да е зле Холивуд да разчупи малко клишето и положителните герои да не изглеждат през цялото време вглъбени в себе си като Димитър Бербатов, а от време на време да покажат и малко жизненост и радост.

Хорово огласяне на бойни сцени

Забелязали ли сте, че в последните години няма бойна сцена, която да не е озвучена от хорово пеене. Едно постоянно възторжено напяване, най-често на кечуа, елфически или клингонски, чиято единствена причина да съществува точно в този момент на филма е, че композиторът тъй или иначе си е написал мелодийката, но просто няма къде другаде да я пласира. Клишето вече е добило толкова популярност, че никой – от джедаите и имперските войници, през самураите та чак до орките и ентите не влиза в битка преди хоровото пеене да зазвучи.

Според разкази на неколцина оцелели този похват да се озвучават битки с музика е на особена почит в Северозападна България, където кървавите схватки между урук-хайте от Бръкачево и елфите от Дражинци в дискотека „Мелоди” в Бяла Слатина винаги са съпътствани от маршове с леко ориенталско звучене.

Взривовете и недосегаемите герои

Ясно е, че колкото и пердах да отнасят, екшън героите рядко прокървяват. Те са толкова пекани в оцеляването, че нищо не е невъзможно за тях. Дори да се намират на 2-3 метра от взривяваща се кола, сграда или космически кораб, нашите герои невъзмутимо, с бавна и спокойна крачка, се отдалечават от пламналата в огън сграда, като не „ебават“ дори и да се обърнат да видят какво гърми. Киану Рийвс, яхнал един мотор, може да излезе невредим от епицентъра на взрив, сринал цял град. Най-върховен в това отношение е Харисън Форд. В „Кралството на кристалния череп“, наближаващият пенсионна възраст Инди оцелява след взрив на атомна бомба, затворен в хладилник. Ок, Холивуд, вече няма нужда да се притеснявате толкова от Северна Корея и нейната ядрена програма, нали?

Публикувано в Uncategorized | 2 Коментари »

Пиян треньор потроши трофея на Финландия

май 18, 2011

70 000 посрещнаха шампионите, Владислав Третяк писа “опять двойку“ на Сборная

Световният шампион по хокей Финландия бе посрещнат от над 70 000 екзалтирани фенове при триумфалното си завръщане в Хелзинки. За съжаление на играчите на Suomi те не успяха да покажат красивия трофей в неговата цялост, тъй като той претърпя нелеп, но много зрелищен инцидент. При кацането на самолета хокеистите поставиха шампионската купа на червения килим, за да се снимат с нея.

Треньорът на вратарите – Паси Нурминен, обаче явно беше прекалил с наздравиците по време на полета от Братислава до Хелзинки и изпита сериозни затруднения с преодоляването на самолетната стълбичка. Въпреки че беше подкрепян сериозно от старши треньора Юка Ялонен, Паси Нурминен не успя да се справи с гравитацията и се стовари с главата напред върху трофея. Доказвайки максимата, че хокеистите са сред най-коравите спортисти, главата на Паси се оказа по-здрава от купата и успя да я изкриви.

Тази случка обаче никак не помрачи настроението на Мику Койву и компания, които нямаха грам притеснение да показват огънатия трофей пред 70-те хиляди екзалтирани финландци насред столицата Хелзинки. Трофеят от световното по хокей е едва вторият в историята на скандинавската държава, след като те спечелиха за първи път отличието през 1995 г. На следващото издание на първенството Suomi ще има възможност да дублира успеха, след като е съорганизатор на турнира заедно със сребърния медалист Швеция.

Далеч по-минорно бе настроението в лагера на Русия. Сборная загуби мача за бронзовите медали от Чехия с 4:7 и отново остана без отличие, след като подобно нещо се случи и на Олимпиадата във Ванкувър през 2010 г. Легендата на световния хокей и настоящ шеф на руската федерация Владислав Третяк бе безкомпромисен спрямо представянето на тима и му написа оценка „двойка“. Същата бе присъдата за възпитаниците на Вячеслав Биков и след фиаското на игрите във Ванкувър, когато треньорът не и без ирония предложи „на Червения площад да бъде издигнат ешафод и той и играчите да бъдат обезглавени“.

Отличието за Най-ценен играч на турнира отиде при вратаря на Швеция Виктор Фаст, който до 2010 г. играеше в аматьорски отбор в своята родина. Индивидуални призове взеха и защитниците Давид Петрашек (Швеция), Марек Жидлички (Чехия) и Алекс Пиатранджело (Канада), както и нападателите Патрик Берглунд (Швеция), Ярко Имонен (Финландия) и Яромир Ягър (Чехия).

С по-малко драми се прие в Канада и Съединените щати отпадането на двата колоса още на 1/4-финалите след загуби от Русия и Чехия съответно с 1:2 и 1:4. Хокейните фенове в Северна Америка в момента са изцяло погълнати от две събития – финалите в двете конференции на Националната хокейна лига и трагичната смърт на крилото на „Ню Йорк Рейнджърс“ Дерек Богард. 28-годишният хокеист, който подписа договор за 4 млн. долара с „Рейнджърите“ в началото на този сезон, бе открит мъртъв в дома си от свои роднини в края на миналата седмица.

Причините за изненадващата и шокираща кончина на един от най-коравите хокеисти все още не са ясни, като се очаква аутопсията да установи кое е причинило смъртта на крилото. Дерек Богард не бе записвал официален мач в НХЛ от декември 2010 г., след като получи мозъчно сътресение, последствията от което го измъчваха до края на сезона.

Този смъртен случай хвърли в шок и притеснение фенове и ръководители на играта, които все по-настойчиво търсят решение за това как да се намали рискът от получаване на контузии в областта на главата. Суперзвездата на канадския хокей Сидни Кросби също не е играл почти половин година вследствие на комоцио, като официална дата за неговото завръщане също още не е обявена.

Публикувано в спорт | 2 Коментари »

Елегия

март 8, 2011

Не исках всичко да свършви по този начин, но повече не издържам. Трябва да се разделим. Ти не ме обичаш, не е ли ясно, не ме уважаваш. На Свети Валентин приех, че не направи нищо романтично за мен, но това и на 8-и март да не ми честитиш празника означава, че просто не ме зачиташ. А всичко започна толкова хубаво сутринта – целуна ме сутринта и си помислих как ли ще ме зарадваш вечерта. В работата колегите ми ми подариха цветя, шефът ни пусна по-рано и с момичетата отидохме на кафе. Ах, всяка разказваше как довечера техните мъже, техните истински МЪЖЕ са им подготвили нещо специално – една романтична вечеря. Когато ме питаха какво ще получа аз, просто се усмихвах и си мислех – как ли ще ме изненадаш. Е, наистина ме изненда, за теб това е сякаш един обикновен ден и с нищо не ми показа какво означавам за теб на моя празник. Ти живееш в един твой свят, в който няма място за мен и за моите празници, пък били те и само 4-5 пъти в годината. Сега трябва само да кажеш сбогом.

Не исках всичко да свърши по този начин, но явно не издържаш повече. Искаш да се разделим. Обичам те и уважавам това твое мнение. На Св. Валентин не направих нищо по-различно за теб, днес – също. Правих това, което правя всеки ден, събуждам се и те целувам, защото те обичам. Вечерта щях да те целуна преди да заспиш като всяка друга вечер, когато си до мен. В работата ми всички жени се радваха на вниманието на колегите, шефът пусна колежките по-рано и те чуруликаха какви приятни изненади са им подготвили техните мъже. Когато ме попитаха какво съм приготвил за теб, им отвърнах, че единственото нещо, което ще ти подаря е моята любов, тази, която ти давам всеки ден. За мен 8-и март е ден като всеки друг, в който бях с теб – един празник. Ти вече си готова, можеш спокойно да заживееш в този свят, в който да се чувстваш специална 4-5 пъти в годината. Сега трябва да кажеш само здравей.

Публикувано в искрено и лично | 9 Коментари »

Диалози

февруари 16, 2011

Софийска улица. Студен февруарски вятър. Случайна (нежелана и от двете страни) среща между мъж и жена, били някога момче и момиче.

Той: Здравей К., как се радвам да те видя. Толкова време не сме се засичали.

(Изглеждаш добре. Все още искам да те чукам)

Тя: Здравей В, много се радвам да те видя.

(Уф, точно пък ти ми трябваше сега. Като стане дума за теб все се сещам как ми досаждаше преди време)

Той: Изглеждаш чудесно, как си, какво правиш?

(Дано самодоволната ми усмивка те накара да си мислиш, че съм много успял, кучко гадна! И се надявам да не си особено щастлива)

Тя: Еми все същото, няма с какво да се похваля. Кажи ти как си?

(Все едно ще тръгна да ти обяснявам точно на теб, досаднико)

Той: Много съм добре, адски готино се чувствам, забавлявам се.

(Още не мога да повярвам, че не ми пусна преди време. Мисли си сега колко ми е яко на мен, докато ти тъпееш с некви тъпкачи, дето не им пука за тях).

Тя: Да не си срещнал някоя по-специална мацка, а?

(Дано най-накрая някоя ти е пуснала, че поне да съм сигурна, че съм се отървала от теб завинаги)

Той: Е сега, нали знаеш как е, не обичам да се ограничавам с една?

(Теб пък какво те интересува? След като изчука всичките ми познати, а само на мен не ми пусна. Мисли си какъв съм тъпкач и какво си изпуснала)

Тя: Трябва да се видим някой път за по-дълго.

(Ужасно ми е досадно вече, айде тръгвай и дано скоро не те видя)

Той: Задължително, айде ще ти звънна да се уговорим.

(Искам ти да ми звъннеш, ама да си отчаяна, да искаш да те чукам и да ти откажа – ей така, за да разбереш какво е).

Тя:Много се радвам, че те видях и че си поговорихме. До скоро, В.

(По-скоро ми се иска да ме прострелят в главата, камо ли да те видя отново).

Той: И аз се радвам, К. Айде, ще се чуем тия дни. Чао

(Добре, гъзът ти е още стегнат, ама не толкова, колкото когато беше на 20. Остаряваш, мацка. Но бих те чукал, заради едно време. Не знам, може пък и да ти звънна)

Тя: Чао.

(Хм, май не си толкова зле, колкото, когато беше на 20. Може и да излезем някой път, кой знае).

Публикувано в искрено и лично | 1 Коментар »

Скъпа моя З.

февруари 3, 2011

Скъпа моя З., снощи те загубих . . . безвъзвратно.

Буковски казва, че ако един мъж не може да напише любовна история, то той не става за нищо. Е, за съжаление, твоето отсъствие ще ми докаже по трудния начин, че ставам за нещо.

След повече от две години, в които неизменно бе до мен, сега чувствам ужасна празнина.

Никога няма да забравя миговете, които имахме заедно. Ти беше първото нещо, което ръцете ми докосваха сутрин. И последното преди да заспя.

Мила моя З., помниш ли всички прекрасни дни, които имахме заедно. Как в нито един ден не се отделяхме един от друг. И среднощните фиести на морето, когато те държах в ръката си, и студените сутрини в планината, когато твоят пламък ме стопляше за миг . . . Помня онази вечер на Созопол, която се превърна неусетно в сутрин. Тогава двамата с теб, загледани в морето, се чувствахме безсмъртни, полетяхме над цялата чалга глъчка и миризма на дюнери, които ни съпътсваха непрестанно.

Мила моя З., снощи те загубих . . . безвъзвратно.

Мила моя З., помниш ли всяка вечер, в която излизахме заедно. Аз помня как похотливо те гледаха всички . . . дори и моите приятели. Как техните пръсти също те докосваха, но знаеха, че никога няма да бъдеш тяхна. И аз знаех, че колкото и очи да те гледат, колкото и ръце да те докосват, вечерта отново ще бъдеш само моя и ще бъдем отново сами.

Помня как понякога искрата в теб липсваше. Тогава с удоволствие те отвъртявах и вкарвах в теб черната туба. Още след първия тласък твоето тяло се изпълваше с живот и пламъкът ти отново ме стопляше.

Скъпа моя З., с болка си спомням как, когато беше мръсна, те чистех и ти се връщаше при мен толкова неопетнена, колкото в първия ден, в който те видях.

Скъпа моя З., знам, че съвсем скоро ще бъдеш в нечий други ръце. Мога да ти пожелая те да те обгрижват така, както моите ръце те обгрижваха, да те пълнят толкова често и само с качествени субстанции, както правех аз.

Да, ще те заменя с друга. Още днес сутринта. Не мога да заспя без такива като теб, не мога и да се събудя. Във всяка твоя заместителка, която ще притежавам и докосвам ежесекундно, ще търся теб. Ще намеря в нея качества, които при теб бяха превъзходни. И ще си спомням за теб, с онази слаба болка, която остава след всяка една неминуема раздяла.

Мила моя З. . . . ще ми липсваш. И никога не ще имам толкова хубава, вярна и любима запалка като теб – мила моя запалке!

Публикувано в искрено и лично | 7 Коментари »

Канадските тимове без шанс за купа “Стенли”

октомври 6, 2010

“Сан Хосе” е големият фаворит, след сезона НХЛ планира големи промени

Купа “Стенли” и тази година няма да се завърне в Канада, категорични са хокейните корифеи в Северна Америка. Според ежегодния доклад на журналистите от канадската преса, титлата в Лигата през сезона 2007/08 ще остане в Калифорния, след като през изминалия сезон “Анахайм Дъкс” донесе за първи път купата в щата на губернатора Арнолд Шварценегер.

Западът ще се вдигне

Когато през изминалия сезон “Анахайм Дъкс” спечели титлата, много хора видяха в това шанс Западът да се измъкне от хегемонията, която отборите от Източната конференция наложиха през последните няколко сезона (от сезон 2001/02, когато триумфира “Детройт”, най-престижното отличие все убягваше на западняците).

Според канадските експерти, сред които е и хокейната легенда Стив Айзерман, най-големи шансове за титлата тази година има тимът на “Сан Хосе Шаркс”. През последните години “акулите” са неизменни участници в плейофите като вече е крайно време Джо Торнтън и Патрик Марлоу да вдигнат купа “Стенли”.

С привличането на изключително опитния Джереми Рьоник (1252 мача с 1170 точки в НХЛ) “акулите” са смятани за безапелационни фаворити за финалисти на Запад. След “Сан Хосе”, чийто шанс за краен успех е оценен от журналистите на цели 56%, по 14% от предпочитанията на експертите печелят “Анахайм Дъкс” и “Детройт Ред Уингс” от Западната конференция и “Ню Йорк Рейнджърс”, суперфаворитът на Изтока.

Изтокът продължава да доминира

Както винаги на Изток нещата са далеч по-неясни. Абсолютната равностойност на поне 10 отбора, прави прогнозите изключително трудни. Все пак експертите сочат за фаворит състава на “НЙ Рейнджърс”. След като 7 години поред един от най-популярните отбори не можеше да се класира за плейофите, през последните 2 сезона “Рейнджърите” вървят по възходяща линия. Още в първия ден на трансферния прозорец това лято нюйоркчани направиха страхотен удар с привличането на двама от най-добрите центрове в НХЛ - Крис Дръри от “Бъфало” (договор за 5 години на обща стойност 35,25 млн. долара) и Скот Гомес от кръвния враг “Ню Джърси Девилс” (договор за 7 години на стойност 51,5 млн долара). Съвсем логично феновете на “Рейнджърс” са изпълнени със страхотни надежди и очаквания, че “Медисън Скуеър Гардън” отново ще приеме купа “Стенли” за пръв път от 1993/94 година. Ахилесовата пета на състава, в чиито редици блестят имена като Ягър, Шанахан, Страка, Гомес и Дръри, логично е защитата. В мачовете преди сезона “НЙ Рейнджърс” доказа, че може да вкарва безпроблемно по 4-5 гола на мач, но и със същата лекота да допуска повече от дузина положения пред отличния шведски вратар Лундквист.

Тази година е крайно време Сидни Кросби да поведе “Питсбърг” към върха на Източната конференция. Единственият минус за Сид Хлапето е бремето да носи призванието “The next great one” (б.р. “Следващият велик” - прякор, който медиите дават на Кросби и го нареждат до петте най-големи звезди в историята на този спорт в Северна Америка: Боби Ор, Ал Жуно, Морис Ришар, Уейн Грецки и Марио Лемьо).

Сред обичайните заподозрени на Изток няма как да не споменем “Ню Джърси Девилс”, “Отава Сенатърс” и “Бъфало Сейбърс”.

Тази година експертите очакват много силно представяне и от “Вашингтон Кепитълс”. Столичани взеха чудесния шведски център Майкъл Ниландер, който трябва да осигурява точни пасове на на суперголмайсторите Александър Овечкин и Александър Сьомин.

Канада няма шанс

Щом стане дума за канадските отбори, нещата са повече от ясни. Посредствеността, в която тънат шестте тима на север от границата през последните години, автоматично ги изпраща при групата на аутсайдерите. “Отава” е единственият тим, който има някакъв шанс да занесе купа “Стенли” в Канада за първи път от сезон 1992/93, когато “Монреал Кънейдиънс” триумфираха с най-престижното отличие в професионалния хокей. Освен “Сенаторите”, със шанс да намерят място сред 16-те най-силни отбора след редовния сезон имат “Калагари Флеймс” и “Ванкувър Канъкс”. Финалистът от сезон 2005/06 “Едмънтън” още не може да преживее загубата на своя лидер и капитан Райън Смит (трансфериран през миналия сезон) и е фаворит №1 за най-слаб отбор в Лигата, заедно с водения от легендата Уейн Грецки “Финикс Кайотис”.

Героите

Безспорно с най-големи шансове за трофея “Харт” за най-добър играч на редовния сезон, както и за реализатор №1 в лигата за втора поредна година, е Сидни Кросби. Нищо чудно Сид Хлапето да успее да изравни и феноменалния рекорд на Уейн Грецки от 8 поредни подобни приза. Най-големи конкуренти на центъра на “Питсбърг” се очертават Яромир Ягър от “НЙ Рейнджърс”, Александър Овечкин от “Вашингтон Кепитълс” и Джо Торнтън (”Сан Хосе Шаркс”)

Нововъведенията

Този сезон в лигата ще е последен за формата, възприет по време на локаута през 2004-а година. Въведената система тимове от една дивизия да играят по 7-8 мача помежду си, без да се изправят повече от 1-2 пъти срещу отбори от другата конференция, срещна сериозна съпротива от страна на привържениците. Именно поради този формат хората в Далас вече втора година поред не могат да видят с очите си звездата на хокея Сидни Кросби. За радост на феновете комисарите на лигата решиха от догодина да променят въпросната система и да се върнат в доброто старо време, когато всички отбори играеха помежду си поне по два пъти на сезон на разменени гостувания.

За първи път тази година шампионатът в НХЛ започна в Европа. Досега през 1997, 1998 и 2000 г. заради рекламна стратегия началото на сезона бе давано в Япония.

Също за първи път в модерната история на хокея в Северна Америка през настоящия сезон на 1 януари 2008 г. ще се състои мач на открито. Домакин на събитието ще е Бъфало, а главните действащи лица ще бъдат тимът на домакините и “Питсбърг Пенгуинс”. За догодина се отлага и включването в НХЛ на още три нови отбора, като сред градовете с най-големи шансове да получат свой тим са Канзас и Лас Вегас.

Публикувано в спорт | Няма коментари »

Новият шампион на НХЛ е създаден от “Дисни”

октомври 6, 2010

“Анахайм Дъкс” носи първа купа “Стенли” в историята на щата Калифорния

Шампионът

Когато в началото на 90-те години компанията “Уолт Дисни пикчърс” решава да направи детски филм за най-популярната игра в Северна Америка - “Могъщите патоци”, част от рекламната кампания на лентата е и създаването на хокеен клуб в слънчева Калифорния. На 7 юни, 14 години след като е замислен като рекламна стратегия на холивудски блокбъстър и вече изхвърлил “Могъщите” от името си, тимът от Анахайм триумфира с първата купа “Стенли” в историята на щата Калифорния. “Тяхната упоритост и желание за победа е доказателство за великия дух, който притежават всички спортни отбори в Калифорния”, обяви не кой да е, а губернаторът на щата Арнолд Шварценегер.

Както всяка приказка и тази за клуба, роден на големия екран, има своите герои. Те са предвождани от капитана Скот Нидърмайер, който заслужено получи за първи път в кариерата си наградата “Кон Смит” за най-добър играч през годината, както и неговият брат - Роб, който бе в основата на привличането на Скот в “Анахайм”. Те двамата станаха първите братя от близо 25 години насам, които печелят титла в НХЛ като съотборници, след като през 1983 за последно Брент и Дуейн Сутър триумфираха с тима на “Ню Йорк Айлендърс”.

Журналистът Мат Ромиг описва изключително детайлно какво означава за двамата братя Нидърмайер спечелването на купа “Стенли”. “Феновете на “Анахайм Дъкс” изпаднаха във възторг в момента, в който капитанът Скот Нидърмайер вдигна купата. Ако се бе вгледал по-детайлно в трофея, кръстен на лорд Стенли, Скот щеше да види своето име вписано в него точно три пъти -толкова, колкото пъти е докосвал най-престижното отличие в професионалния хокей. Но Скот задържа купата едва няколко секунди и я даде в ръцете на втория капитан на тима, на човека, който преди четири години бе на страната на загубилия финала тим. Скот Нидърмайер знаеше колко този негов съотборник желаеше да докосне купа “Стенли”, затова му я подаде - а този човек бе неговият брат - Роб Нидърмайер”. “Можеш само да мечтаеш за подобен миг. Ти да си първият вдигнал най-престижното отличие, което един хокеист може да спечели, а вторият да бъде твоят брат. Това е най-великият момент в кариерата ми”, заяви развълнуван Скот Нидърмайер.

Феновете на “Анахайм Дъкс” дълго ще помнят и другите герои от този приказен сезон. Основният стълб в защитата на канадския национален отбор Крис Пронгър също никога няма да забрави мача, след който за първи път в кариерата си прегърна купа “Стенли”. Още в първия период защитникът извади своето рамо, но след кратка медицинска помощ доигра решаващия двубой.

Звездата на финландския хокей и водещ реализатор на тима през редовния сезон Тийму Селане най-накрая, на 36-годишна възраст, изпита най-радостното чувство в професионалния хокей и вече може да окачи кънките като шампион на Северна Америка.

Въпреки че не бяха сочени сред фаворитите преди началото на плейофите, “Патоците” демонстрираха абсолютно превъзходство над всички конкуренти и загубиха само пет мача от директните елиминации, като на финала на Западната конференция дори отстраниха супер фаворита “Детройт Ред Уингс”.

Напълно естествено партито в съблекалнята на “Патоците” не се размина без присъствието на холивудски звезди като носителя на наградата “Оскар” Куба Гудинг-младши.

Спечелената от “Анахайм” титла в НХЛ беше първата за отбор от Западната конференция от сезона 2001 - 2002 година насам, когато с купа “Стенли” триумфира тимът на “Детройт Ред Уингс”.

Подгласникът

Вече 14 години поред нито един тим от родината на хокея не е печелил титлата в Националната хокейна лига. Въпреки стабилния редовен сезон и блестящите плейофни победи “Сенаторите” отстраниха поред “Питсбърг Пенгуинс” с хокеист №1 в света Сидни Кросби в състава, “Ню Джърси Девилс” с феноменалния вратар Мартин Бродюр, а накрая и най-добре представилия се през редовния сезон отбор - “Бъфало Сейбърс”, “Отава” не успя да покаже, че е по-добър от “Анахайм” и успя да запише само една победа по време на финалната серия. Мечтите на Канада за купа “Стенли” ще бъдат отложени с поне още една година. Сезонът 2007 - 2008 ще ознаменува един изключително тъжен юбилей за страната на кленовите листа - тогава ще се навършат точно 15 години, откакто “Монреал Кънейдиънс” занесе за последен път Купата в страната на кленовите листа.

В отбора от столицата на Канада много слабо във финалната серия игра топреализаторът Дани Хийтли, който само преди 3 години бе пред отказване от спорта. Тогава, като играч на “Атланта Трашърс”, роденият в Германия канадец катастрофира тежко и уби своя съотборник Крис Спейдър. След като се възстановяваше близо половин година от травмите си, Хийтли подписа с тима от столицата на Канада и вкарва по 50 гола в редовния сезон на последните два шампионата. В петте решаващи мача срещу “Анахайм” обаче той записа едва една точка и разочарова с играта си феновете на “Сенаторите”.

През лятото

Паузата между сезоните в НХЛ ще бъде използвана от всички тимове с една единствена цел - да се привлекат играчите, на които договорите изтекоха. Най-апетитни хапки се очертават да бъдат двете звезди на тим №1 през изминалия редовен сезон “Бъфало Сейбърс” - Крис Дръри и Даниел Бриер. Заради законите на Лигата, които определят, че един отбор не може да плаща повече от 47 милиона долара на година за всичките си 22 играчи, “Бъфало” със сигурност ще загубят поне един от двамата хокеисти.

Друг тим, който ще се раздели с ценен състезател, е “Ню Джърси Девилс”. “Дяволите” ще бъдат принудени да заделят голяма сума за нов договор на звездата си - вратаря Мартин Бродюр, и затова няма да могат да предложат нов контракт на най-добрия център от САЩ - Скот Гомес.

Апетитна хапка за много отбори ще бъде и център №1 на Швеция и “Ню Йорк Рейнджърс” Майкъл Ниландер. Другият отбор от Голямата ябълка - “НЙ Айлендърс” пък вече прекрати договора на най-скъпата си звезда Алексей Яшин, за да задържи Джейсън Блейк и Райън Смит.

Сватбите

Докато тимовете от Лигата ще водят жестока борба за привличането на качествени свободни агенти, един играч от НХЛ ще прекара най-хубавото лято в живота си. Крилото на “НЙ Рейнджърс” Шон Ейвъри преди 3 месеца бе почти никому неизвестен хокеист на един от най-слабите тимове в лигата “Лос Анджелис Кингс”. В края на март 2007 година той бе привлечен в състава на “Рейнджърите”, където за броени дни се превърна в любимец на публиката със завидните си хокейни качества и постоянното си участие в сбивания с противникови играчи. Тази агресивност и борбеност на Шон Ейвъри му спечели освен любовта на феновете и тази на красивата актриса от сериала “24″ и хита “Съседка за секс” Елиша Кътбърт. Вместо да мисли за хокей през лятото, крилото ще се занимава с приготовления за сватба. Явно примерът на Ейвъри е заразителен, след като най-накрая и суперзвездата и капитан на “НЙ Рейнджърс” и Чехия Яромир Ягър също се нави да мине под венчило с дългогодишната си приятелка.

Публикувано в спорт | Няма коментари »

« Предишни